Петъчни неволи: Взимам Дари от градинка. Още една майка на детенце (на Кари) се оправят, Кари държи една от онези пластмасови играчки с вода и пръстенчета, които имат бутони да цъкаш и да нанижеш пръстенчетата на пръчици. Дари: Мамо, виж, Каии има конзола. /Аз потъвам в земята от срам какво ще си помисли майката за това, че двегодишното ми момиче знае какво е конзола. Опитвам се да отклоня темата./ Но Дари продължава: Аз нямам конзолааааа (мрънкащо). Аз още повече потъвам. И накрая Дари ме довършва: Моята не яботииии. Тиябва да я заиедим, мамоооо. Край. Каквото и да кажа няма да оправи нещата.