Дари има раничка на един от пръстите на ръката. Трябва да я промием и аз връчвам един тампон, напоен с риванол на Тате, за да мрази него, а не мен. Той нещо я баламосва "Я, къде е раната? Къде е раната?" И баааам, слага тампона. Дари започва да врещи с пълен глас, не е ясно дали я боли толкова много или просто е мега ядосана, че я баламосваме. И след няколко секунди, когато успява да се овладее, първото нещо, което казва не е нещо от сорта на "Стига толковаааа" или "Боли мееее" или "Спретееее". Не! Първото , което казва е "И бате има ранааааа. Промийте и неговатаааа". Тате я пита: "Защо? За да го боли и него ли?" И тя - "Дааааааа!"